Vespa е италианска марка скутери, произведена от „Пиаджо”. Името означава оса на италиански език. Веспа се развива от един модел моторен скутер, произведен през 1946 г. от Piaggio & Co. S.P.A. от Понтедера, Италия, до пълна гама скутери и една от седемте компании, притежавани днес от „Пиаджо”.

От самото им създаване, скутерите Веспа са известни със своята боядисана, пресована стоманена конструкция, която комбинира пълна капак за двигателя (затварящ механизма на двигателя и предпазва от прах и омасляне), плосък под (осигуряващ защита на краката) и широка предна част (осигуряваща защита от вятър) в структурна единица.

През 1882 г. Енрико Пиаджо закупува земя в Сестри Поненте (Sestri Ponente, Genoa), за да създаде склад за дървен материал. Две години по-късно, през 1884 г. неговият син Риналдо Пиаджо основава компанията Piaggio & Co. S.P.A. Първоначално „Пиаджо” произвежда локомотиви и железопътни вагони. През 1917 г., преди края на войната, Риналдо насочва компанията в авиационния и военния сектор. Пиаджо се занимава с производството на моторни лодки за борба с подводници и по-специално на самолети и хидроплани, първоначално построени с лицензи на Ansaldo, Macchi, Caproni и Dornier, а по-късно и по проекти на Пиаджо.

Риналдо Пиаджо умира през 1938 г., а управлението на дружеството – което се е превърнало в дружество с много акционери, преминава в ръцете синовете на Риналдо – Енрико и Армандо.

След Втората световна война Италия, съгласно споразумението за прекратяване на военните действия със Съюзниците, има силно ограничена авиационна индустрия както в способности, така и в капацитет.

Резултат от конфликта е разрушен от бомбардировки завод за бойни самолети в Понтедера. Осакатената италианска икономика и катастрофалното състояние на пътищата не спомога за повторното развитие на автомобилните пазари. Енрико Пиаджо взима решение да напусне авиационната индустрия, за да отговори на неотложната нужда на Италия за модерен и достъпен вид транспорт за масите.

През 1944 г. инженерите на Пиаджо Ренцо Сполти и Виторио Касини (Renzo Spolti и Vittorio Casini) проектират мотоциклет с конструкция, която изцяло затваря задвижващия механизъм и широка предна част. В допълнение към конструкцията, дизайнът включва смяна на скоростите от кормилото, принудително въздушно охлаждане, колела с малък диаметър и висока централна част, която трябва да бъде обкрачвана. Официално известен като MP5 („Moto Piaggio № 5”), прототипът е наречен „Paperino”. Пиаджо е недоволен от MP5, особено от високата централна част. Той се свързва с авиационния инженер Корадино Д’Асканио, който да преработи скутера. Д’Асканио, който преди е консултирал Фердинандо Иноченти за дизайна и производството на скутери, веднага му съобщава, че мрази мотоциклетите, вярвайки, че са обемисти, мръсни и ненадеждни.

Прототипът MP6 на Д’Асканио е проектиран от нулата без да се търси прилика с традиционните мотоциклети. В основната идея залягат авиационните принципи. А именно: комбинация от функции и отхвърляне на всичко излишно. Характерна особеност на този модел е конструкцията без традиционната рамка. Ролята на рамка се изпълнява от щамповани метални панели свързани чрез точково заваряване. Задното колело е монтирано отстрани на двигателя и се задвижва директно от трансмисията, премахвайки задвижващата верига, маслото и мръсотията, свързани с нея. Тези промени позволяват на MP6 да има стъпаловиден дизайн без централна секция като тази на MP5 Paperino. Проектът MP6 включва и едностранно предно окачване, взаимозаменяеми предни и задни колела, монтирани на оси, както и резервно колело. Другите характеристики на MP6 са подобни на тези на Paperino, включително смяна на скоростите от кормилото и конструкцията с висок предпазен щит предпазващ краката от вятър и пръски.

След като вижда MP6 за първи път, Енрико Пиаджо възкликва: „Sembra una vespa!” („Прилича на оса!”) Пиаджо наистина дава име на новия си скутер на място, оприличавайки формите на конструкцията на тялото на насекомото: по-широката задна част е свързана към предната част с тясна талия, а кормилото прилича на антени.

На 23 април 1946 г. в 12 часа в централния офис за изобретения, модели и марки на Министерството на промишлеността и търговията във Флоренция Piaggio & Co. S.P.A. получава патент за „мотоциклет с рационална сложност на части и елементи, комбинирани в конструкция с калници и корпус, покриващ цялата механична част” .

Основният патентован дизайн позволява да се внедрят серия от функции, които по-късно ще позволят бързо разработване на нови модели. Оригиналната Веспа включва задна седалка за пътник или по желание отделение за съхранение. Оригиналната предна част наподобяваща „щит” е щампован панел от авиационен метал; по-късно това позволява да се добави допълнително отделение за съхранение на вещи, подобно на жабката в колата. Резервоара за гориво е разположен под (подвижната) седалка, което спестява цената на допълнителна ключалка върху капачката на горивото или необходимостта от допълнителна метална работа върху гладката повърхност.

Публичния дебют на Веспа е на Панаира в Милано през 1946 г. Първите петдесет броя са продадени бавно. С въвеждането на плащането на вноски, продажбите нарастват. През 1947 г. Пиаджо продава около 2500 Веспи, над 10 000 броя през 1948 г., 20 000 броя през 1949 г. и над 60 000 броя през 1950 г.

Най-голямата реклама на Веспа прави Холивуд. През 1952 г. във филма „Ваканция в Рим”, Одри Хепбърн и Грегъри Пек обикалят из Рим на „Веспа”, което води до над 100 000 продажби.

Появяват се Веспа клубовете из цяла Европа. През 1952 г. членовете на Vespa Club в целия свят са надхвърлили 50 000. До средата на 50-те години Веспа вече се произвежда с лиценз в Германия, Великобритания, Франция, Белгия и Испания; през 60-те години производството започна в Индия, Бразилия и Индонезия. През 1956 г. продажбите надхвърлят един милион, а след това и два милиона през 1960 година. През 60-те години Веспа – първоначално замислена като достъпно превозно средство – става символ на свободата и въображението и довежда до допълнителни увеличения на продажбите – четири милиона през 1970 г., а в края на 80-те години продажбите достигат десет милиона.

През са направени подобрения в оригиналния дизайн и са въведени нови модели. През 1948 година Vespa 125 вече има задно окачване и по-голям двигател. През 1953 година фарът е бил преместен на кормилото, двигателя има повече мощност и промен дизайн на задната част. Появява се и Vespa 125 U, по-евтина и спартанска версия. Един от най-обичаните модели е моделът Vespa 150 GS, въведен през 1955 г. със 150 cc двигател, двойна седалка и ново кормило с вградан фар. След това се появява Веспа с 50cc двигател през 1963 г., а през 1968 г. Vespa 125 Primavera стана един от най-произвежданите от всички.

Веспа се е произвеждала в три размера, наречени „wideframe” – широка, „largeframe” – голяма и „smallframe” – малка рамка. Скутерите с „wideframe” са първите модели Vespa 98 и Vespa 125. „Smallframe” са с двигатели с мощност от 50cc, 90 cc, 100 cc и 125 cc, като се използва преработен двигател от 50cc двигатели модел от 1963 г., а „largeframe” са с двигатели с мощност от 125cc, 150cc, 160cc, 180cc и 200cc, всички те са на базата на преработен 125 cc двигател от края на 50-те години на миналия век.

„Largeframe” Vespa се развива в сериите PX от края на 70-те години и е произведен във версии 125 cc, 150 cc и 200cc до Юли 2007 г. От 1981 г. има и версия с обем 80 cc. След като производството на PX се прекратявя, продажбите на LML Star, индийско копие на PX, нарастват. След това „Пиаджо” отново въвежда моделите PX 125 и 200 през 2010 г.

„Smallframe” се развива в модела PK в началото на 80-те години, макар че някои от „Smallframe” моделите за японския пазар са произведени едва през средата на 90-те години на миналия век.

През 90-те г. на минлия век, навлизат моделите от серията ET. При тях са се запазили основните линии в съответствие с принципите на дизайна на Веспа. Тя вече е по-аеродинамична, има автоматична скоростна кутия и двигатели от 50cc двутактов или четиритактов, до 150 cc четиритактов.

След серията ЕТ, като неин наследник навлизат моделите от серията LX с обновен дизайн и отново с двигатели от 50cc до 150 cc. Появява се и серията GT, която е с по-обемна конструкция и двигатели от 125cc до 300 cc.

През 2012 г. на международното изложение в Милано, „Пиаджо” представя модела Vespa 946. Това е иновативен модел в сравнение с предишните, при койта са запазени класическите линии, които отличават Vespa. Той има някои модификации като по-големи колела и въздухопроводи разположена до седалката, подобно на ранните исторически модели. Задната стоп-светлина е интегрирана в каросерията. Специалното наименование „946” произтича от факта, че през 1946 г. Енрико Пиаджо депозира първоначалния проект Vespa в патентното ведомство в Флоренция, към което 946 изрично се позовава в своите форми. Рамката е направена от алуминий вместо стомана, което я прави по-лека и значително по-скъпа.

През 2017 г. на международното изложение в Милано е представен модела Vespa Elettrica. Тя разполага с електродвигател с постоянна мощност от 2 кВт (2.7 к.с.) и пик от 4 кВт (5.4 к.с.). Заявената автономия е 100 километра, но версията X – вид хибрид с бензинов двигател с обем 100 куб. См. – разширява обхвата на още 150 километра за общо 250 километра. Зареждането се извършва чрез кабел, разположен под седалката и е съвместим с обикновен контакт и станциите за зареждане. Зареждането отнема около 4 часа.

Днес Веспа е не просто превозно средство, с който да си вършиш ежедневните задачи, а начин на живот с милиони почитатели по целия свят.

Източник: www.wikipedia.org